Феноменален дебют на Николай Маринов на 52-ия Камерен фестивал (снимки)

Завладяващ, бравурен и силно емоционален бе клавирният рецитал на 15-годишния пианист Николай Маринов. Пловдивското дете чудо, възпитаник на НУМТИ „Добрин Петков“ в класа по пиано на Светлана Косева, остави преживяване, което ще се помни дълго!

Със силата на младостта и магнетизма на изключителния талант шестата вечер от програмата на 52-ия Камерен фестивал (16 юни) се превърна в празник, в истинска наслада и върхово събитие за многобройната публика, изпълнила до краен предел двора на Етнографския музей.

Николай Маринов показа високата си класа на пианист както чрез сериозната концертна програма, която бе подготвил, така и чрез блестящата и виртуозна нейна интерпретация. И разбира се, заслужени и нестихващи аплодисменти след всяка от седемте творби: Бетховеновите 32 вариации в до минор, последвани от забележителната „Апасионата“, „Думка“-та от Чайковски, двете виртуозни транскрипции на Лист – на Баховата Органна прелюдия и фуга (BVW 543) и на Шубертовия „Горски цар“, а за финал два концертни етюда – оп. 25 № 10 от Шопен и оп. 2 № 1 от Прокофиев.

Велика камерна вечер! Триумф на вдъхновението и енергията на детската душа! Браво, Ники!

МФКМ

ТАНЦЪТ С КЛАВИШИТЕ НА 15-ГОДИШНИЯ НИКОЛАЙ МАРИНОВ — ФИЛОСОФИЯ НА СЪВЪРШЕНСТВОТО

15-годишните момчета се борят за независимост, избухват, крещят, стават емоционално нестабилни, търсят преживявания, наситени с емоции. Виртуозът на пианото Николай Маринов е точно в тази възраст, но няма време да преживява биологичните процеси. Целунат от съдбата, изключителен талант, той има мисия, различна от тази на връстниците си – да твори! Да търси съвършенството на вселената! Без значение дали философски е осъзнато или все още не е, Ники вече е открил смисъла на човешкия живот чрез музиката. Прозорецът на знанието е отворен широко пред него и той лети – пред очите на своята публика и много почитатели в родния си град Пловдив и на световните сцени.

На 16 юни 2016 г. Маринов изправи на крака гостите на 52-я фестивал на Камерната музика със своя самостоятелен рецитал–концерт, в Етнографския музей в Стария град.

Случайно или не, първото произведение в програмата бе от Лудвиг ван Бетовен – композитора, който е истинското въплъщение на твореца, познал своята мисия, мъдър, прозрял вечния живот на духа. С „32 вариации” в до минор изпълнителят постави началото на една велика вечерна музикална приказка за идеала, посвещението, стремленията… Младият пианист, възпитаник на Национално училище за музика и танц „Добрин Петков” и преподавателя Светлана Косева, с размах на истински професионалист бръкна в пребогатата съкровищница на немския класик. Започна уверено, мощно, дълбоко, изключително съсредоточен в музиката, която създава, погълнал всичките изразни средства на епохата.

Тази творба прозвуча като емоционална увертюра към Соната №23, популярна като „Апасионата” или „Безстрастна“. Няма как тийнейджърът Николай да разбира разочарованията на Бетовен, споделени върху нотния лист преди два века, страданията му, нещастията, които безмилостно са се сгромолясвали върху него. Но пък музикантът Николай осъзнава как трябва да изсвири това произведение, за да пренесе гениалното изкуство на композитора, излязъл победител в битката с живота. Извая „Апасионата” като познавач, уверен, с много хъс и изключителна отговорност.

Изумително дете! Уменията му грейнаха с още по-голяма сила в Прелюдия и фуга за орган, транскрипция за пиано в ла минор от Бах-Лист. Николай виртуозно измайстори върху клавишите и „Думка” на Пьотр Илич Чайковски – като танц – изящен и пленителен.

Градацията на философската стълбица на концерта продължи с песента – романтична миниатюра, „Горски цар” на Шуберт-Лист по едноименната известна балада на Гьоте.

Финалните акорди на прекрасния концерт на Николай Маринов бяха за етюдите на Шопен и Прокофиев.

Шопен – наричан дете-чудо, заради успешния си ранен старт в детството, представя романтизма в най-чистата му форма. Николай изпълни неговата творба с абсолютно техническо съвършество и изчистен стил, подчерта фантазията и естетиката на композитора, за да се получи брилянтна хармония на звука.

Накрая – Прокофиев – един от най-големите и най-оригинални композитори, наричан „съвременен класик“, и неговият Етюд № 1 в ре минор. Ръцете на Николай Маринов родиха цяла нова музикална епоха. Етюд, който той „изтанцува” грациозно, енергично, бордо, оптимистично, оригинално.

Николай Маринов е вече професионалист, който вярва в силата на музиката. И успява да грабне сърцата на слушателите си, за да заговорят и те за изкуството, да затананикат биса му, да се стремят към съвършеството на живота.

Евелина Здравкова

Advertisements