Струнно трио от Турция превърна Куюмджиевата къща в дворец, където властва музиката (снимки)

Дъждът току-що е премил калдъръма на Стария Пловдив. Лъчите на залязващото яркочервено слънце облизват живописно фасадата на Куюмджиевата къща на Трихълмието. Дворът се изпълва с хора, почитатели на Струнно трио от Турция – музикантите от Тракийския университет в Одрин, които ще забавляват и радват публиката в четвъртата вечер на 52-я фестивал на камерната музика. След минути започва техният първи концерт в града на тепетата.

Публиката е замлъкнала. Ахмет Хамди Зафер, Шюкрю Йонер Динч и Муса Ерен Ишкодралъ поставят лъковете върху грифовете и започват със замах. Зазвучава Лудвиг ван Бетховен – Трио за цигулка, виола и виолончело № 3 в до минор. Неусетно в мислите на хората изплува ликът на композитора с буйната грива, вписал се в музикалната история и като революционер и първопроходник на романтизма. Салонът на Етнографския музей заприличва на дворец, в който владетелят е музиката. Тя се рее в пространството, за да забавлява, възхвалява, облагородява – церемониална, но и развлекателна. Четирите части на творбата в изпълнение на турското трио излитат от прозорците като изкусни истории за херцози, херцогини, крале и кралици. Музикантите ги изпълняват перфектно с цялата им интелектуална дълбочина, която немският гений е вложил в нотния текст. Безсмъртната творба на Бетховен музикантите пресъздават със стилно усърдие, емоционална наситеност и увереност, които помагат на публиката за пореден път да почувства необикновената сила на класическата музика.

Второто произведение в програмата тази вечер бе Трио за цигулка, виола и виолончело № 1 в ла минор от Макс Регер – най-добрия органов композитор. Въпреки че вече век музикалната критика не е единодушна по отношение на неговия талант, стил и начин на изписване на партитурите, творбите му от началото на ХХ век – изключително модернистични за времето си, се изпълняват с интерес от съвременните музиканти. Струнно трио – Одрин „разказа” с музикантски майсторлък хармоничния език, фантастичната лирика, изобилието от темпа и вариации в отделните части на творбата. Акцентът, разбира се, бе върху огнения темперамент на Регер, толкова характерен за неговата музика, с който той се е борил доброто винаги да побеждава злото в живота. Сто години след смъртта на немския композитор някои искрено харесват композициите му, други направо го мразят. Зафер, Динч и Ишкодралъ от Одрин очевидно са от първата група. И споделиха това свое чувство искрено с пловдивската публика на Камерния фестивал.

За финал на фестивалния си концерт гостите бяха избрали творба от колоритната музика на своя народ – „Гюзеллеме” от съвременния композитор Якуп Къврак. С тази инструментална песен в старинната поетична форма на възхвала гостите поздравиха българските си домакини. Изпълниха я на един дъх – с мерак и много сърдечност, за да покажат в няколко минути многоцветната и красива, интересна и привлекателна, пребогата, вдъхновявана от векове едновременно и от Запада, от Изтока, музика на своята родина.

Не й беше достатъчно всичко това на публиката. И естествено последва бис – заслужен, искрен, финален акорд на една богата музикална разходка в няколко века.

Евелина Здравкова

Advertisements