Концертът за 80 г. Николай Стойков – перлена броеница от приятели (снимки)

Николай Стойков – доайенът на композиторите в Пловдив, събра като в перлена броеница приятелите – майстори на музиката, в Етнографския музей във втората вечер на 52-я камерен фестивал. Творци и публика заедно празнуваха 80-та годишнина на маестрото.

Да бъдеш част от този авторски концерт не е привилегия. Това беше празник на духа и да участваш в него е вдъхновение, обич, признание. Хората в залата с респект и уважение аплодираха изпълненията, впечатлени от дълголетния път на твореца под слънцето, звездите в два различни обществени строя.

Началото – нежно, но с носталгична нотка в текстовете, бе поверено на сопраното Анна Барбудева. В акомпанимент на Анастас Славчев тя представи три „Ранни песни” на Стойков по текстове на Пенчо Славейков, Габриела Мистрал и Веселин Ханчев. Обикновени, естествени, без възвишени думи, мелодиите настроиха гостите на концерта за една причудливо красива вечер с излъчване на величие и печал.

Философията на интелектуалната и духовна извисеност на творбите на Стойков преля в Сонатата за арфа и пиано в изпълнение на Здравка Колева и Цветелина Борисова. Тъжен, сякаш безлюден пейзаж, с мъгла и вятър, бушуващи навред, нарисуваха двете дами с ръцете си върху арфата и рояла.

Щафетата пое Ромео Смилков, за да успокои страстите с медиативната миниатюра „Казвам се душа” и поемата „Тамбура сакрале”. Темпераментният пианист, очевидно развълнуван от премиерните изпълнения на двете произведения, предаде цялата си емоция върху клавишите. В интерпретацията му се отрази вечността, присъстващите се почувстваха  извисени с благородството на идеалите, вплетени в творбите.

Анатоли Кръстев превърна своята интерпретация на Соната за соло виолончело в мини спектакъл – написан или не от композитора, не стана ясно. Но беше красиво допълнение към виртуозността, с която той поднесе творбата на Стойков. Фолклор, съвременни звуци и майсторство бяха вплетени умело, за да се получи задушевна разходка в емоциите човешки.

Маестро Стойков отдава заслужено място на родния фолклор в творчеството си, но не остава безразличен към обществените събития. Неговата Ретро сюита „1989” е дълбоко революционна по дух, мелодия, пропита с надежда, но и с ирония по идеалистичните стремления на цял един народ. Клавирното дуо Дора и Анастас Славчеви я изваяха на четири ръце като молитва, след която в душата ти нахлуват хиляди видения.

На финала на тази разходка в творчеството на маестрото като оптимистичен поглед в бъдещето прозвуча специалният поздрав от студентите по „Хореография” – танцовата миниатюра „Хабанера” от Пабло Сарасате, преработена за пиано на четири ръце от Николай Стойков. Испански, африкански, кубински ритми се смесиха в страстен танц, ала „наздравица”, в чест на Николай Стойков.

Топлина, любов, романтика, носталгия, траур, възраждане са само част от темите през целия творчески път на маестрото, които прелетяха в Етнографския музей тази вечер. Към тях приятелите на Стойков прибавиха вярата и силата на музиканта без претенция, но изискан и със стил, които носят спасението.

Концертът излъчваше непреклонна любов към Николай Стойков и неговото творчество, пропито от човещина и доброта в името на музиката. Концерт – емоционално събитие, което ще се помни!

Честита годишнина, скъпи маестро Стойков!

На многая лета!

Евелина Здравкова

Advertisements