За 55-ти път Международен фестивал на камерната музика в Пловдив

Като част от културния календар на общината и в контекста на събитията, оформящи облика на Пловдив като Европейска столица на културата през т. г., 55-то издание на Международния фестивал на камерната музика (7 – 22 юни) представи десет стилни концерта, в които на традиционната за фестивала сцена в Етнографския музей ценителите на камерното музициране имаха удоволствието да чуят редица световно утвърдени творци, по-голямата част от които свириха за първи път на българска сцена. Наред с тях в програмата присъстваха и ярки български музиканти.

Реализацията на форума се осъществи с финансовата подкрепа на Министерството на културата, Община Пловдив и ВУАРР – Пловдив, в партньорство с НУМТИ „Добрин Петков”, музикален магазин „Рунитон” и медийното съдействие на БГ Радио, Радио 1, Plovdiv Time и Plovdiv Online.

Началото на 7 юни даде концертмайсторът на Израелската филхармония Иля Коновалов в клавирен съпровод на Александър Колев. Стилово разнообразна и издържана програма, която двамата изпълнители интерпретираха в духа на класическите музикални стандарти с точен усет за форма, съдържание и фразировка: Стравински – Италианска сюита, Брамс – Соната № 1 оп. 78, Бетховен – Соната оп. 47 „Кройцер”, и Де Файя – Сюита по испански народни песни. Блясъкът на цигулковото изкуство присъства и в още два концерта от фестивалната програма. На 16 юни с бравурния и виртуозен солов рецитал на солиста на Виенската филхармония Тибор Ковач, чиято световна класа на инструменталист се открои с поредицата върхови творби от репертоара за соло цигулка: Бах – Шакона от Втора партита, Паганини – Каприз № 17 и Вариациите върху Nel cor piu non mi sento из оп. „Воденичарката” от Паизиело, Крайслер – Речитатив и Скерцо-Каприз, Изаи – Соната № 6, Х. В. Ернст – Голям каприз върху Шубертовия „Горски цар”, Р. Стар – Серенада. И на 13 юни, когато именитият пловдивски цигулар Мичо Димитров отбеляза творчески юбилей – „50 години на сцената” с концерт и изложба на свои живописни платна. С присъщия му неподражаем финес, артистизъм и безгранична отдаденост на многобройните почитатели Мичо Димитров поднесе разнообразна програма (клавирен акомпанимент на Ирен Капеловска), в рамките на която присъстваха и две бележити годишнини – 260 години от смъртта на Г. Фр. Хендел – сонати за цигулка и клавир № 3 и № 6, и 120 години от рождението на Панчо Владигеров – Песен из „Българска сюита”. В концерта прозвучаха още Менует от Моцарт, Романс от Бетховен, Сонатина № 3 от Шуберт, Романтична пиеса от Дворжак, Валс от Глиер и две пиеси от Шчедрин – „В подражание на Албенис” и „Хумореска”.

Акцент във фестивалната програма имаше и клавирното изпълнителско изкуство. Безспорно като един от най-елитните ще се запомни концертът на руската пианистка Магда Амара-Владар на 15 юни. Изумителен пианизъм, изящен стил, съвършена техника, вглъбен и дълбок драматизъм в интерпретацията на Соната оп. 110 от Бетховен, Първа балада от Шопен, Три интермеци оп. 117 от Брамс, три прелюда и Соната № 2 от Рахманинов – великолепен клавирен рецитал, който завърши със сърдечен и въздействащ бис на Владигеровата пиеса „Девет години станаха, Йонке”. Висока класа в ансамбловото музициране и изпълнителски артистизъм показа полското клавирно дуо „Лютославски” – Емилия Ситаж и Бартоломей Воншик, в концерта на 12 юни. Жанрово еднородна, но разнообразна като характер, тяхната програма включваше „Татра албум” от Падеревски, четири славянски танца от Дворжак, „Нови испански танци” от Мошковски, два норвежки танца от Григ, „Танц на смъртта” от Сен-Санс и „Мефисто валс” № 1 от Лист. Изискан и оригинален бе авторският рецитал на пловдивския пианист и композитор с успешна кариера в САЩ Милен Киров на 21 юни. В калейдоскопа на вплетените в едно джаз, класика и български фолклор, пиесите от неговия последен солов албум „Spatium“ показаха безспорно един самобитен музикантски почерк и интерпретация, която остави усещане за абсолютен баланс между композитора и изпълнителя!

Изключително висока оценка заслужава единственият в програмата вокален концерт – на 9 юни, в който австрийският тенор Александър Каймбахер и израелската пианистка Анна Сушон изваяха една богато нюансирана, изразителна, динамична и напълно овладяна като съвкупност от вокална мелодия, поетичен текст и клавирен съпровод интерпретация на 24-те песни от Шубертовия цикъл „Зимен път”.  

Емоционален и прецизен като музикално изпълнение концерт поднесе на 14 юни испанското дуо Симон Ибаньес Хинес – кларинет и Хуан Карлос Корнейес – пиано, чиято програма включваше две сонати за кларинет и пиано – № 2 оп. 120 от Брамс и оп. 167 от Сен-Санс, Конкурсно соло от Месаже, Рапсодия за соло кларинет от Дж. Милучо и Фантазия от Д. Ловрельо върху теми от оп. „Травиата”.

И тази година фестивалът спази традицията си да предоставя сцена на най-младите и талантливи български музиканти. Така в ярката като изпълнители цялостна програма достойно се вписаха и възпитаниците на НУМТИ „Добрин Петков” от клавирно трио „Пълдин” – Николай Маринов (пиано), Стефан Хубенов (цигулка) и Зиад Касем (виолончело), с преподавател по камерна музика Детелина Маринкева. Пленителен, блестящ и професионално издържан бе техният концерт на 18 юни, в който прозвучаха Клавирно трио оп. 65 от Дворжак, Елегично трио в сол минор от Рахманинов, цикълът „Четирите годишни времена на Буенос Айрес” от Пиацола и „Ръченица” от танцовата сюита „Тракийски танци” от Петко Стайнов.

В истински празник на инструменталното изкуство се превърна финалът на 55-ия камерен фестивал (22 юни), в който соло флейтистът на Истанбулския симфоничен оркестър Бюлент Евджил и един от водещите акомпанятори на международната сцена – немският пианист Филип Мол, поднесоха пъстър като подбор на програмата, брилянтен и виртуозен като изпълнителко майсторство и образцов като ансамблов синхрон концерт с произведения, отдавна завоювали своето признание в световния репертоар: С. Шаминад – Концертино, В. Монти – Чардаш, П. Морлаки – The Swiss Shepherd, Кр. В. Глук – „Танц на блажените духове” из оп. „Орфей и Евридика”, Дж. Бричалди – „Венециански карнавал”, М. Равел – Пиеса във форма на хабанера, Фр. Борн – „Кармен фантазия”, Е. З. Юн – At the Tomb of Yunus, както и бисовата пиеса „Полетът на бръмбара” от Н. Римски-Корсаков.  

В заключение бих изтъкнала факта, че въпреки многобройните музикални събития, част от които мащабни като продукция, изпълнили пловдивския културен календар през юни, интересът към програмата на фестивала беше висок както от страна на пловдивската публика, така и от чуждестранните гости на града.

Критична бележка обаче би трябвало да се отправи към някои новосформирани музикални изяви в града, видимо дублиращи чрез наименованието си и чрез периода на провеждането си един от най-утвърдените и дълголетни фестивали в Пловдив. 

Поля Паунова-Тошева

сп. „Музикални хоризонти“, 2019, бр. 7, стр. 10-11