50 години Международен фестивал на камерната музика – Пловдив

International Chamber Music Festival - Plovdiv, 50 edition, 2014

В тържествена и артистична атмосфера, с изключително разнообразна концертна програма, от 10 до 22 юни в Пловдив се проведе 50-ият Международен фестивал на камерната музика. В цялостен аспект събитието заслужава най-висока оценка, до голяма степен постигната благодарение на личностите и институциите, които организираха и реализираха едно действително крупно и значимо юбилейно издание: на дългогодишния мениджър на фестивала Димитър Малашинов и на членовете на експертния съвет проф. д-р Юлиан Куюмджиев (артистичен секретар), проф. Александър Спиров, проф. Георги Кънев, доц. Кирил Чапликов, Йохан Девлетян и Кирил Велчев, на продуцента – сдружение „Интерарт фест”, на генералните спонсори – Министерството на културата, козметична компания „Роза Импекс” и Висше училище по агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР) – Пловдив, на съдействалите институции – Община Пловдив и Общинска фондация „Пловдив 2019”, на столичните партньори – МФ „Софийски музикални седмици”, Салон на изкуствата – НДК, музей „Борис Христов”, и на партньорите от Пловдив – Почетно консулство на Украйна, ИК „Жанет 45”, Етнографски музей, Регионален исторически музей, Драматичен театър и НУМТИ „Добрин Петков”, на специалистите, отговорни за рекламата и средствата за информация – Елисавета Шотилова (PR на фестивала), доц. д-р Полина Куюмджиева (редактор на програмата) и Юлия Манолова (селекция на програмата), както и на всички лица, съпричастни към историята и бъдещето на този уникален за България и за Европа културен форум.

За първи път броят на музикалните прояви в юбилейните дни бе по-голям от обичайния. Петнадесет, различни по изпълнителски състав концерта, които, логично структурирани като последователност, в по-голямата си част се проведоха сред живописната атмосфера на Етнографския музей в Стария град – традиционната запазена сцена за Пловдивския камерен фестивал.

Интензивната двуседмична концертна програма, участващите близо сто изпълнители, предимно български с успешна кариера у нас и зад граница, както и десетките прозвучали произведения от световната и българската музикална класика (от Ренесанса до наши дни), създадоха усещането за доминиращо и престижно събитие в наситения с прояви културен календар на Пловдив през месец юни. А знак на признателност, от страна на организаторите към участниците във форума, бяха специално изработените паметни плакети с юбилейното лого на фестивала, с които бяха удостоени всички изпълнители.

Петдесетият международен фестивал на камерната музика бе открит на 10 юни в зала „Съединение” на Историческия музей, с концерт на прославения български камерен ансамбъл „Софийски солисти” с диригент Пламен Джуров. Съставът, който преди пет десетилетия, в далечната 1964г., под диригентството тогава на Добрин Петков, дава старт на Пловдивския камерен фестивал. Проведен под патронажа на кмета на Община Пловдив инж. Иван Тотев, концертът на „Софийски солисти” изпъкна със стил, безупречно изпълнение и художествен вкус в интерпретацията на оркестровата музика на Й.С. Бах – Фантазия и фуга в сол минор и Концерт за пиано и оркестър в ре минор със солист Лилия Бояджиева, както и фрагменти от рядко изпълняваната сюита на Стравински „Аполон Мусагет”.

Другият по-голям състав, който взе участие в програмата на фестивала пресъздаде красотата и изяществото на вокалното ансамблово музициране. Художествена характеристика, отнасяща се за утвърдената камерна капела „Полифония”, чийто концерт-матине се състоя на 15 юни, отново в зала „Съединение”. Под диригентството на Людмила Герова дамската вокална формация поднесе кристално чисто и изваяно изпълнение на многогласни шедьоври от западноевропейския Ренесанс (О. ди Ласо, Дж. Уорд), от Романтизма (Шуман, Чайковски, Ремонди), от музиката на ХХ век (Кодай,  Пуленк, Ебен, Дюрюфле) и български хорови песни от творчеството на Ив. Димитров и Кр. Кюркчийски, част от които в клавирен акомпанимент на Ивелина Иванчева.

Важен акцент в цялостния облик на юбилейното издание на фестивала бе идейната платформа „Традиция и приемственост”, под знака на която преминаха всички камерни прояви. От тях:

Четири концерта под надслов „Творчески поколения”:

На 11 юни сцената на зала „Съединение” предостави подиум на трима първокласни пианисти, които плениха многобройната публика със своето емоционално зареждащо изпълнителско майсторство като солисти и като камерни изпълнители. Дора, Анастас и Георги Славчеви осъществиха оригинален концерт с интерпретацията си на произведения за едно пиано на две, четири и шест ръце. Като клавирно дуо Дора и Анастас Славчеви изпълниха Фантазия оп. 108 от Шуберт, а като клавирно трио на 6 ръце, съвместно със своя син Георги Славчев, пианистите претвориха в съвършено ансамблово единомислие музиката на Рахманинов – „Романс” и „Валс” и творческия свят на българските композитори Н. Стойков – Ноктюрно, Ф. Павлов – „Америка днес” и Ал. Йосифов – Импресия „Ехо” и „Старинен ритуален танц”. Особено радушно бе посрещната соловата изява на Георги Славчев, който освен като забележителен пианист показа самобитния си талант и като композитор, чрез изпълнението на своите авторски композиции Етюд – картина, Етюд – токата и Три фантазии, вдъхновени от песни на Стинг.

Ярко доказателство за същността на посланието „традиция и приемственост” бе и концертът на 20 юни в Етнографския музей на именитите български инструменталисти – пианистката Жени Захариева, която със завидно вдъхновение и елегантен музикален стил изпълни клавирния цикъл на Мусоргски „Картини от една изложба” и всепризнатото цигулково дуо Ангел Станков и Йосиф Радионов, които в съпровод на пианистката Зорница Радионова, блестящо, виртуозно и със забележително ансамблово майсторство спечелиха овациите на публиката с изпълнението на Три пиеси от Шостакович, Сюита за две цигулки и пиано от Мошковски, Български танц от Владигеров и „Навара” от Сарасате. Като достойни наследници на своите преподаватели от Музикалната академия в София, в концерта изпъкнаха високите инструментални и ансабмлови умения на студентите от клавирния ансамбъл „3/4” в състав Симеон Златков – пиано, Александър Иванов – цигулка и Теодора Атанасова – виолончело, които завършиха музикалната програма с изпълнението на Клавирно трио № 1 в ре минор от Менделсон.

Идеята на мотото „Творчески поколения” лежеше в основата и на концерта на именития български виолончелист Венцеслав Николов, който музицира съвместно с младите инструменталисти от ансамбъл „Силуети” в състав Калина Митева – цигулка, Кристиян Калоянов – кларинет, Габриела Цветкова – виолончело и Лилия Жекова – пиано. Концертът се състоя на 19 юни в Камерната зала на Драматичния театър и се проведе под патронажа на проф. д-р Димитър Димитров – ректор на ВУАРР – Пловдив. Стилово разнообразна, музикалната програма представи изкуството на малките форми – миниатюри и жанрови пиеси за виолончело и камерен ансамбъл от творчеството на Хендел, Купрен, Валентини, Лазерна, Чайковски, Рахманинов, Форе, Ибер, Барток, Прокофиев, П. Владигеров и Р. Бальозов, които бяха изпълнени вдъхновено, с добър ансамблов усет.

Доказателство за творческата приемственост в света на вокалното изкуство бе и специалният концерт, посветен на 100-годишнината от рождението на великия български бас Борис Христов. Вълнуващо събитие, което на 17 юни в Етнографския музей осъществиха трима изтъкнати български баси с международна кариера. И като достойни наследници на световния бас спечелиха сърцата на публиката с яркия си артистизъм и сценично присъствие и с невероятното си вокално-изпълнителско майсторство: Пламен Бейков – в оперните арии на Фигаро от „Сватбата на Фигаро” от Моцарт и княз Измайлов от „Катерина Измайлова” на Шостакович, в „Песен за бълхата” и „Гопак в украински стил” от Мусоргски и Родопска народна песен (в аранжимент на Ц. Цанков);  Александър Носиков – в оперните арии на Захария от „Набуко” и Банко от „Макбет” на Верди, на Гремин от „Евгений Онегин” на Чайковски и Мефистофел от едноименната опера на Бойто, както и „Хайдушка песен” от Д. Христов; Ивайло Джуров – в оперните арии на Филип от „Дон Карлос” на Верди, Роко от „Фиделио” на Бетховен, „Серенада на Дон Жуан” от цикъла романси оп.38 от Чайковски, както и песните „Край потока” от Шуберт и „Леле, Яно” от Златев-Черкин. В изпълненията и на тримата солисти на пианото акомпанира Божена Петрова.     

Според изпълнителския състав, юбилейната програма на фестивала включваше още два клавирни рецитала, различни като артистичен темперамент, но в еднаква степен ярки, блестящи и бравурни като интерпретация, озарили с особен чар възрожденската атмосфера на Етнографския музей. На 13 юни пловдивската публика бе пленена от внушителния изказ и експресивния инструментален стил на пианиста Иван Янъков в интерпретацията на едни от най-емблематичните произведения от творчеството на Ференц Лист – Соната си минор, „Мефисто валс”, сонет по Петрарка 104 и транскрипцията за пиано върху финалната сцена на Вагнеровата „Тристан и Изолда” “Isoldes Liebestod”. А чрез бисовото си изпълнение на Ноктюрно в до диез минор от Шопен пианистът доказа класата си на професионалист и безупречен майстор изобщо в клавирното изкуство.  

Оценен като един от върховите концерти в програмата на фестивала бе клавирният рецитал на очарователната млада пианистка от Русия Анастасия Евсина. Перфектно и силно емоционално изпълнение с блестяща техническа и художествена интерпретация, приковало вниманието на слушателската аудитория чрез издържаната и логично построена мисъл в изпълнението на Партита № 1 от Й.С. Бах, чрез дълбоката философска вглъбеност, успешно претворена в Соната оп.111 от Бетховен и чрез мощните звукови вълни, фината лирика и динамични контрасти в грамадната музикална форма на Соната № 1 от Рахманинов, с изпълнението на която участието на Евсина ще се помни дълго.

Две камерни дуа. Изтъкнатият пловдивски цигулар с ярка международна кариера Мичо Димитров в съпровод на пианистката Виолета Попова осъществи един от знаменателните концерти на фестивала, който се състоя на 21 юни в Камерната зала на Драматичния театър. Великолепен ансамбъл, изразително сценично присъствие, изискан и артистичен солистичен маниер плениха многобройната публика – специалисти и любители музиканти, чрез изпълнението на двете крупни форми – Сонатите за цигулка и пиано – оп. 1 № 15 от Хендел и оп. 30 № 2 от Бетховен и едни от най-представителните концертни пиеси в цигулковия репертоар: двете „Размишления” – от оп. „Таис” от Масне и оп. 42 № 1 от Чайковски, рапсодията „Циганка” от Равел и „Китайски тамбурин” от Крайслер. Допълнителен елемент към разкриването на творческия свят на Мичо Димитров внесе неговата авторска изложба с картини, експонирана във фоайето на залата, в която се състоя концерта.

Три виолончелови сонати от различни стилови епохи включваше програмата на концерта на почитаемия и изтъкнат виолончелист Стефан Попов и пианистката Даниела Дикова, който се проведе на 16 юни в Етнографския музей. Изпълнението и на трите произведения демонстрира висока класа и инструментално майсторство, характеризиращи утвърдената и призната изпълнителска школа на проф. Попов: Сонатите – в сол мажор от Бокерини, оп. 102 № 1 от Бетховен и цигулковата соната в ла мажор от Франк, изпълнена в редакцията за чело и пиано.

Камерно трио. Като знаменателно събитие в програмата на фестивала се открои участието на младите инструменталисти от френското клавирно трио „Атанасов”, носещо името на пианиста в състава – българинът Пиер-Калоян Атанасов. Концертът, който се състоя на 15 юни в Етнографския музей, включваше три клавирни триа – KV 542 в ми мажор от Моцарт, оп. 15 в сол минор от Сметана и оп. 99 в си бемол минор от Шуберт. Изпълнението на триото се превърна във вълнуващо, технически брилянтно, наситено с изящество и съвършен ансамблов звук преживяване. Факт, чрез който Пиер-Калоян Атанасов, Персевал Жил – цигулка и Сара Султан – виолончело убедително защитиха всеизвестната истина, че камерното музициране е една от най-елитарните сфери в необятния свят на класическото музикално изкуство.

Камерен квартет. 45 години на сцената отбеляза известният български квартет „Еолина” , който вписа своето участие в фестивала на 14 юни в Етнографския музей. Верни на идеята за непосредствен и максимално близък контакт с публиката, четиримата инструменталисти Весела Желева – арфа, Владислав Андонов – виола, Николай Коев – флейта и Богдан Станев – пиано, бяха избрали оригинален начин в представянето на концертната програма. Така от 45 предварително обявени произведения, по заявка и желание на публиката, в концерта прозвучаха Вариации „Ла Фолия” от Корели, Сицилиана от Вивалди, „Принцесата” от Рамо, „Аве Мария” от Бах–Гуно, „Panis Angelicus” от Франк, валса „Вино, жени и песни” от Й. Щраус, Рагтайм от Джоплин, „Астуриана” и „Испански танц” от де Файя, „Бразилиера” от Мийо, три валса от Шостакович и „Забвение” от Пиацола.

Камерен квинтет. На 12 юни ценителите на камерната музика се насладиха на съвършения ансамблов синхрон и виртуозно изпълнение на ансамбъл „Киев” от Украйна в състав Кирило Шарапов – цигулка, Михайло Билих – цигулка, Андрий Чоп – виола, Анна Нужа – виолончело и Андрий Васин – пиано. Концертът се проведе в Етнографския музей под патронажа на почетния консул на Украйна в Пловдив инж. Димитър Георгиев. Патетично, емоционално, със завидно добра техника и усет в камерното музициране, ансамбъл „Киев” демонстрира своята музикална култура и изпълнителски стил в двата клавирни квинтета – в ми бемол мажор от Моцарт и във фа минор от Франк, в популярното клавирно трио № 39 (“Gypsy”) от Хайдн, както и в двете бисови изпълнения – Ashokan Farewell от Ж. Унгар и The Orange Bblossom special от Е. Рус.

Финалът на 50-ия фестивал на камерната музика бе завладяващ и подобаващо ярък за чествания половинвековен юбилей. Изкуството на ансамбловото музициране изпълни почти целия последен ден на форума 22 юни, с две, особено впечатляващи музикални събития – матинето на млади изпълнители, лауреати на национални и международни конкурси и заключителния концерт на прославения джаз музикант Милчо Левиев и наследниците на една от най-знаменитите и прочути фамилии български музиканти – братята Александър и Константин Владигерови.

С особена сила изпъкна двучасовият концерт, състоял се в Аулата на Пловдивското музикално училище, на талантливите възпитаници на националните музикални училища и училищата по изкуства в София, Пловдив, Варна, Русе и Плевен, както и АМТИИ – Пловдив. По безспорно достоен начин най-младите участници във фестивала доказаха високия авторитет на институциите в сферата на българското професионално музикално образование и със своите забележителни инструментални постижения се вписаха като заслужили приемственици в юбилейните музикални събития на камерния фестивал. В първата част на концерта участваха цигуларите Лилия Милчева (НМУ „Л. Пипков”), Мартин Зайранов и Александър Зайранов, в клавирен съпровод на Звезделина Тодорова (НУИ „Д. Христов”), клавирно дуо Йоана Делимаркова и Николай Димитров (НУИ „В. Стоянов”), Камелия Първанова – виола, Николай Иванов – маримба, в клавирен съпровод на Христеа Маркова, която свири и като солист (НУИ „П. Пипков”), както и студентката Нана Сотирова от АМТИИ – Пловдив. Във втората част се представиха възпитаниците на училището домакин на концерта – НУМТИ „Д. Петков”: цигуларката София Проданова, в клавирен съпровод на Петър Димов, който свири и като солист, тромпетистът Димитър Панайотов, в клавирен съпровод на Марияна Колева, Тифани-Сидни Микова – пиано,  клавирно трио Стефан Хубенов – цигулка, Зиад Касем – виолончело и Николай Маринов – пиано, който участва и като солист. Ефектен завършек на концерта даде ансамбъл ударни инструменти „Престо” в състав Александра Тотева, Симеон Попов, Михаела Влаева, Йордан Василев, Ивайло Иванов, Кристина Милева и Живко Иванов. В концерта прозвучаха произведения от творчеството на Тартини, Хайдн, Бетховен, Лист, Брамс, Чайковски, Дебюси, Пескин, Сежурне, Стивън, Уоткинс, П. Стайнов, П. Владигеров и П. Христосков.

Висока инструментална класа, безупречен професионализъм, блестящи изпълнения и ярко сценично присъствие остави като впечатления уникалният концерт под надслов „Класика и джаз”. Заключителното кулминационно събитие на фестивала се състоя в Камерната зала на Драматичния театър, която събра многобройните почитатели на изкуството на легендарния джазмен и пианист Милчо Левиев и елитните музиканти Александър Владигеров – тромпет и Константин Владигеров – пиано и кларинет. Силно възхищение у публиката предизвика тяхната оригинална авторска музика, изумителни инструментални умения и талант в областта на импровизацията, изкристализирали в зареждащите и динамични  изпълнения на театралната музиката на Панчо Владигеров, композирана през 20-те години на миналия век за театъра на Макс Райнхард в Берлин, на двете композиции на Милчо Левиев „Рапсодия Орфей” и „Българската Одеса”, пиесите „Един дъх, една молитва” на Константин Владигеров, „Влюбеният скитник” на Александър Владигеров-син, както и авторската композиция на двамата братя „Ръченица”.

Свързани по различен начин със знаменития Панчо Владигеров, спонтанно, с искрено колегиално уважение помежду си, тримата изключителни музиканти осъществиха по най-показателния начин приемствеността между творческите поколения и като че ли символично превърнаха финалния концерт в своеобразно обобщение на художествените стремежи и намерения на 50-ия Международен фестивал на камерната музика. А какъв по красноречив факт от равносметката, че щом приемствеността в изкуството е налице, то традицията несъмнено продължава? С убедителна подкрепа на кандидатурата на Пловдив за европейска столица на културата през 2019 година и с подобаващото в случая пожелание „На многая лета!”

д-р Поля Паунова-Тошева

сп. „Музикални хоризонти”, 2014, бр. 6, стр. 16-18


Обратно към „В пресата

Advertisements