47-ми Международен фестивал на камерната музика в Пловдив

International Chamber Music Festival - Plovdiv, 47 edition, 2011

Единадесет концерта бяха включени в афиша си 47-то издание на Международния камерен фестивал в Пловдив, който се проведе в средата на месец юни (10–21, 2011г.) и се осъществи под патронажа на Община Пловдив и финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България. Средствата за реализацията на този престижен, дългогодишен и утвърден музикален фестивал бяха осигурени от Козметична компания „Роза Импекс” ООД, „КЦМ 2000 Груп” АД и Висше училище „Земеделски колеж” – Пловдив. Новата фирма – спонсор беше „Витис Винифера”, а творчески партньори на форума – АМТИИ и Алианс Франсез.

Тази година фестивалът заложи на стиловото, тематичното и ансамбловото разнообразие в концертната си програма, която по традиция в по-голямата си част бе представена на сцената на Етнографския музей в Старинен Пловдив.

Представители на двете държавни институции, под чийто патронаж се проведе камерният фестивал присъстваха на неговото откриване и с официални приветствия дадоха старт на музикалния форум – Петя Гогова, зам. кмет по културата към Община Пловдив и Стефан Илиев, главен експерт в отдел „Музика” към Министерството на културата, който прочете поздравителен адрес от министъра на културата Вежди Рашидов до организаторите и участниците в 47-то издание на фестивала.

Първата концертна вечер бе посветена изцяло на френската музикална класика за цигулка и пиано. Поднесоха я цигулковият виртуоз Мичо Димитров (Холандия) и пианистката Виолета Попова с четири забележителни творби от френския репертоар. Завладяващо и съвършено като техническа интерпретация, с финес и изискан вкус, камерното дуо успя от начало до край да владее изцяло сърцата на публиката, да я води безпогрешно в епохите от галантния стил на ранния 18 век – в Соната № 2 от Ж. М. Льоклер, през дълбокия и сложен философски свят на романтизма – в Соната ла мажор от Ц. Франк и Елегия оп. 24 от Г. Форе, до изтънчените нюанси и емоционалната страст на импресионизма – в Соната сол минор от К. Дебюси.

Участието на известния български виолончелист Венцeслав Николов бе отредено във втория концерт от фестивалната програма. Под съпровода на „Академичен квартет” – София в състав Калина Митева (цигулка), Данте Бертолино (цигулка), Велян Ванков (виола) и Габриела Цветкова (виолончело), Венцeслав Николов доказа за пореден път своята класа на ярък и оригинален солист с творби в разнообразни жанрове и форми от творчеството на Фр. Купрен, Й. Кр. Бах, Л. ван Бетховен, М. Т. Парадиз, Ж. Ибер, Ж. Масне, Г. Форе, Е. Елгар, С. Прокофиев и П. И. Чайковски. Двата акцента на музкалната вечер бяха изпълнението на части от сюитите за соло виолончело на Й.С. Бах (Буре от Сюита № 3, Сарабанда от Сюита № 2 и Прелюд от Сюита № 1) и увлекателното авторско представяне на последната книга на Венцеслав Николов „Да бягаме ли?”.

В изцяло френска атмосфера бе и третото музикално събитие – концертът-матине в залата на АМТИИ под надслов „Романтичният свят на Габриел Форе”. В този свят, изплетен от въодушевление, патос, сгъстени чувства и ярки контрасти ни потопи инструменталното майсторство на Недялчо Тодоров (цигулка и виола), съпровождан от пианистката Надежда Кузманова. В забележителен ансамблов синхрон, със замах и по музикантски професионално и задълбочено двамата изпълнители разкриха красотата и сложната композиционна форма на емблематичните творби в камерната музика на композитора – Първа (оп. 13) и Втора соната (оп.108) за цигулка и пиано, разграничени една от друга в концертната програма от поетичните щрихи, които изваяха звуците на Люлчина песен оп. 16 в транскрипцията на Р. Полен за виола и пиано и Анданте оп. 75.

С настроение, ярко изпълнителско присъствие, динамично и блестящо, премина концертът на Трио Владигерови (Австрия). Внуците на големия български композитор – Екатерина (пиано), Константин (кларинет и пиано) и Александър (тромпет и флюгелхорн) музицираха под мотото “Класика и джаз” и на практика осъществиха една оригинална и живописна творческа вечер, поднесена на завидно високо музикално  ниво, особено що се отнася до съвършената ансамблова споеност между тримата изпълнители. Музикалният свят на Панчо Владигеров оживя чрез душата и темперамента на неговите наследници, които наред с широко известните пиеси от циклите “Класично и романтично” оп. 24 (Менует, Северна песен, Страница от албум) и “Акварели” оп. 37 (Прелюд, Меланхолия, Танц), изпълниха произведения, писани в Берлин в периода 1920-25 година, когато, като сътрудник на прочутия режисьор Макс Райнхард, композиторът създава музика към шедьоври на театралното изкуство – „Романс” от музиката към пиесата „Хуарес и Максимилиан“ от Фр. Верфел,  „Кейкуок” от музиката към пиесата на Б. Шоу “Цезар и Клеопатра”, както и „Фокстрот” за пиано на четири ръце. Следвайки семейната традиция на великата фамилия Владигеров и нейното развитие в продължение на три поколения, във втората част от програмата младите инструменталисти представиха част от собствените си музикални идеи, въплътени в авторските произведения на Константин и Александър Владигерови – Volle(r) Kanton, E.S.T. и „Ръченица”, включени в новия им албум For the greatest and little things. Съвременно звучене, модерни аранжименти и безупречен усет за форма и инструментална импровизация върху основата на българския музикален фолклор запечата като цялостно впечатление четвъртият концерт от фестивалната програма, който завърши със стихийното и завладяващо „Хоро стакато” от Динику – Владигеров.

Всичките петнадесет композиции от последния авторски албум на Теодосий Спасов прозвучаха на концерта в камерната зала на Драматичния театър: именитият български кавалджия и камерният ансамбъл „Небесни струни” в състав Доротея Димитрова и Ана Иванова – цигулка, Михаела Павлова – виола, Йоланта Делибозова – виолончело и Смила Стоева – ударни инструменти. Замислен като своеобразна вокална и инструментална разходка из света на балканските мелодии и ритми, преплетени с новаторски аранжименти, хрумвания и импровизации в духа на свободната форма на джаза, този достатъчно утвърден вече проект като че ли не успя в максимална степен да защити иначе оригиналната идея за модерните днес търсения в областта на нетрадиционните формации и преосмислянето на звуковите пространства. И като акустичен баланс, и като творческа нагласа, класическият тип музиканти от ансамбъл „Небесни струни” не бяха равностойни партньори на уникалния, самобитен и многообразен художественотворчески мироглед на музиканта от световна величина Теодосий Спасов.

Концертът на френския духов квинтет Vitrail в състав Мишел Бар (тромпет), Реми Динтрич (тромпет), Жерар Трампле (валдхорна), Жан-Люк Соваж (тромбон) и Марк Льофевр (туба) предложи разнообразна и интересна програма, подбрана с вкус и предназначена за широк кръг слушателска аудитория. Музикантите бяха представени от почетния консул на Република Франция в Пловдив и директор на Алианс Франсез в града Теофана Брадинска – Ангелова. По-голямата част от творбите, включени в програма бяха от популярни шедьоври от европейската музика в преработка за духов квинтет: Ж. Ф. Рамо – Сюита, К. Дебюси – трите клавирни пиеси „Кейкуокът на Голиуог”, „Момичето с ленените коси” и „Малкото негърче”, П. И. Чайковски – три откъса от балета „Лешникотрошачката” и Ж. Бизе – сюита от операта „Кармен.  От гледна точка на интерпретацията и инструментализма по-голям интерес предизвикаха оригиналните произведения за духов квинтет, които музикантите от Vitrail изпълниха: Духов квинтет № 1 оп. 5 в си бемол мажор от руския композитор В.Евалд, пиесата „Сватбена роза” от канадския композитор Г. Лавале и аранжираните за духов ансамбъл популярни френски песни от Ж. Барботьо.

Броени дни преди именитият български композитор Николай Стойков официално да навърши 75 години, седмата проява от програмата на фестивала отбеляза неговия юбилей с концерта-матине в залата на АМТИИ. Силен концерт със забележително изпълнителско присъствие, прецизна интерпретация и дълбоко вникване в същината на един творчески стил, роден и изкристализирал от интонациите и ритмите на народното ни звукотворчество и пречупен през призмата на модерните музикалноизразни средства. Авторският концерт на композитора бе едно от най-ярките събития в програмата на тазгодишния фестивал, което събра на сцената утвърдените български музикални изпълнители Ромео Смилков със „Сарабанда, пасторал и остинато” за пиано оп. 76 (първо изпълнение в Пловдив), блестящото изпълнение и като техника, и като художествена интерпретация на Едуард Сарафян и Велислава Карагенова в Сонатата за кларинет и пиано оп.26/А, клавирно дуо Дора и Анастас Славчеви с пиесите „Чанове, китеници и зелени морави”, „Хорото се разтуря”, „Родопско ноктюрно” и „Тропанка” из цикъла „Български танци”, Калуди Калудов и Ромео Смилков с премиерата на Багатели за мъжки глас и пиано върху народни текстове,  ІІІ тетрадка оп.61.

Пианистът Иво Върбанов (Великобритания) – един от спонсорите на камерния фестивал, изнесе концерт съвместно с кларинетиста Боби Йоцов и младата виолончелистка от Финландия Сеели Тойвио с програма изцяло с музика от Й. Брамс: Соната № 2 за кларинет и пиано ми бемол мажор оп. 120, Соната № 2 за виолончело и пиано фа мажор оп.99 и Трио за кларинет, виолончело и пиано ла минор оп.114.  Ако се има предвид факта, че и трите произведения принадлежат към късното творчество на Брамс, когато размахът, широтата, дълбоката мисловност и философски идеи на брамсовия симфонизъм рефлектират и върху камерната му музика, имаше какво още да се желае в интерпретацията и осмислянето по отношение на форма и съдържание в представените на концерта произведения.

Финалът на международния камерен фестивал отбеляза 40 години творческа дейност на именитата пианистка Жени Захариева. Концертът на практика събра в едно двете основни проявления в нейната творческа кариера – като солист и камерен изпълнител. Стилно и артистично, с подчертана индивидуалност в интерпретацията и усет за художествен изказ бе поднесена музикалната програма, в чиято първа част Жени Захариева изпълни два от късните клавирни опуси на Й. Брамс – Шест пиеси оп. 118 и Рапсодия ми бемол мажор оп. 119. За осъществяването на тази прекрасна творческа вечер допринесе и специалното участие на големия български цигулар Ангел Станков. Така, стартирал в духа на френската музика за цигулка и пиано, в заключителния си концерт тазгодишният камерен форум заложи на същия вид ансамбъл, но с музика от немско-австрийския репертоар. С произведенията, включени във втората част – Соната за цигулка и пиано сол мажор, клавирна соната си минор № 34 от Й. Хайдн и Голямо дуо ла мажор за цигулка и пиано от Фр. Шуберт, от ранга на високата класа и майсторство в ансамбловото музициране, Ангел Станков и Жени Захариева направиха блестящ завършек на празниците на камерното изкуство в Пловдив.

Планираният концерт на 15 юни под патронажа на почетния консул на Украйна в Пловдив инж. Димитър Георгиев на пианиста Александър Поляков „200 години от рождението на Ференц Лист” не се състоя, поради трагичното събитие с катастрофата на българския автобус на автомагистрала „Тракия” и обявения вследствие на това национален траур. Същата причина отложи и концерта на 16 юни на ансамбъл „Челисимо” и Приятели на дата извън официално обявения край на камерния фестивал.

На 23 юни в залата на НУМТИ “Добрин Петков” една от ярките фамилии в българското виолончелово изпълнителско изкуство превърна в забележително събитие първия концерт на триото „Челисимо” с обновен състав. Виолончелистите Анатоли Кръстев, Христо Танев, Атанас Кръстев и пианистът Румен Цанов претвориха с перфектно ансамблово майсторство, белязано чрез блестяща и виртуозна техника, висока култура в интерпретацията и усет за художествен стил творби от различини епохи и национални школи, представящи разнообразното присъствие на виолончелото в камерната музика. Наред с произведенията от творчеството на Хендел, Бетховен, Шуман, Елгар, Равел, Кл. Уудс и У. Хилър, като върхови моменти в програмата се откроиха изпълненията на Атанас Кръстев с Allegro molto vivace от Соната оп. 8 за соло виолончело от З. Кодай, на виолончеловото трио с „Мементо” и „Деликатеси” от Г. Арнаудов, както и творбите със съпровод на пиано, интерпретирани от Анатоли Кръстев – „Пчелата” от Фр. Шуберт и „Полетът на бръмбара” от  Н. Римски – Корсаков, Христо Танев – „Великото танго” от А. Пиацола и дуото Анатоли и Атанас Кръстеви с „Песен без думи” от Ф. Менделсон в преработка на Й. Крушев. Завършек на този впечатляващ концерт на „Челисимо” и Приятели бе изпълнението на Реквием за три виолончели и пиано от Д. Попер.  

И тази година организацията, рекламата и техническата реализация на Международния фестивал на камерната музика в Пловдив бе на високо професионално ниво. Оценка, която се отнася за личностите Димитър Малашинов – мениджър на фестивала, доц. д-р Юлиан Куюмджиев – артистичен секретар, Елисавета Шотилова – пресаташе, доц. д-р Полина Куюмджиева – музикален редактор и всички други отговорни лица, допринесли за нормалното протичане на концертните събития. 

В рамките на десетте фестивални дни, с активно присъствие като слушателска аудитория, специалисти, ценители и почитатели на камерната музика се потопиха в творческия свят на ярки имена в съвременното ни национално музикално изкуство, на български изпълнители, работещи днес зад граница, както и на изтъкнати чуждестранни инструменталисти и ансамбли. Факт, който подобащо защити форума като международен и за сетен път доказа максимата, че изкуството в ХХІ век далеч надхвърля тесните рамки на географските и териториални граници на света.

д-р Поля Паунова-Тошева

сп. „Музикални хоризонти”, 2011, бр. 6


Обратно към „В пресата

Advertisements