46-ти Международен фестивал на камерната музика

International Chamber Music Festival - Plovdiv, 46 edition, 2010

От 10 до 20 юни 2010 година в Пловдив се проведе 46-то издание на Международния фестивал на камерната музика, организиран по традиция от Община Пловдив, реализирано с любезното съдействие на спонсорите Козметична компания „Роза Импекс” ООД, „КЦМ 2000 Груп” АД и ВУЗК (Висше училище „Земеделски колеж”) – Пловдив. За първи път тази година Министерството на културата не участва във финансирането на една от дългогодишните, утвърдени и достойни културни прояви в България. Затова в сравнение с минали издания в тазгодишната концертна програма участниците от чужбина  бяха значително по-малко.

Най-старият и емблематичен за пловдивския музикален живот фестивал тази година представи като програма осем концерта, шест от които бяха изнесени сред атмосферата на едно от най-живописните и артистични места в Пловдив – Етнографския музей, а два от концертите се състояха на сцената на Драматичен театър Пловдив. Интересна и богата програма, с по-засилено присъствие на романтичната епоха, включваща още творби от Й.С.Бах, Моцарт, автори от ХХ век и български композитори, поднесена от стилово разнообразни инструментални и вокални камерни ансамбли: две хорови формациии (с църковнославянска музика и български и съвременни хорови песни), два клавирни концерта (солов рецитал и клавирно дуо), две триа (класическо трио и акустично трио китари), камерно дуо (виолончело и пиано), духов квинтет и пиано. Международното участие бе отбелязано с изпълнители от Украйна и Франция.

Интересът, респективно присъствието, от страна на пловдивската общественост беше достатъчно голям, за да превърне събитието в преживяване за ценители, при това в една от най-фините и специфични музикални области, каквато е камерната музика. Затова и равносметката след края на камерните дни в Пловдив категорично налага оценката за едно значимо, стойностно и пълноценно събитие в края на концертния сезон в града, реализирано с по-малък бюджет, но с много желание и отговорност към близо половинвековната история на този фестивал.   

Международният камерен фестивал бе открит от зам. Кмета по културата към Община Пловдив Петя Гогова. Приветствие към организатори, изпълнители и слушателска аудитория направи и Негово превъзходителство Виктор Калник – посланик на Украйна.

Фестивалната програма стартира с музиката на Шуберт (Трио в Es dur, оп.100) и на Чайковски (Трио в a moll, оп.50). Стилно и забележително начало на фестивала, което дадоха изпълнителите от Артлайн трио Киев – Андрей Васин (пиано), Кирил Шарапов (цигулка) и Анна Нужа (виолончело), пристигнали в Пловдив по покана на Почетния консул на Украйна в града инж. Димитър Георгиев. Тримата млади инструменталисти показаха изтънчен звук и перфектен ансамблов синхрон, съчетан със завидно солистично присъствие (в този смисъл особено се открои водещата роля на клавирната партия) в интерпретацията на едни от най-трудните произвед, и покориха публиката.

„Романтична музика” – под този надслов бе програмата на втория концерт от фестивала. Поднесе я големият български виолончелист Венцеслав Николов в дует с пианиста Радослав Николов. С много артистизъм, богата нюансираност, великолепна фразировка и безупречна като техника интерпретация на концерта прозвучаха три ярки творби от камерното творчество на немския романтизъм: Менделсон – Соната за виолончело и пиано № 2 , D dur, оп. 58; Шуман – Adagio и Allegro за виолончело и пиано в As dur, оп. 70 и Брамс – Соната за пиано и виолончело № 1 в e moll, оп. 38, която  безспорно бе кулминационният момент в тази емоционална и изпълнена до крайност с лиричен дух камерна вечер. А двата биса, които камерното дуо изпълни – Шуман – из „Пиеси в народен стил” и Менделсон – „Песен без думи”, дадоха ярък завършек на романтичната вечер.

Като своеобразен акцент в тазгодишната фестивална програма се открои концертът на Акустично трио 3000 в състав Иван Лечев, Веселин Койчев и Цветан Недялков. Музикантите имат специално отношение към Пловдив, тъй като идеята за сформирането на триото е родена именно в този град. С шеметен реверанс към пловдивската публика те направиха великолепен концерт, чиято програма бе компилация от джаз, рок и етно музика, интерпретирана виртуозно, завладяващо и с много настроение. Високият професионализъм на тримата най-успешни днес български китаристи е безспорен, като се имат предвид емблематичните формации в творческата им кариера – „Бели, зелени, червени”, ФСБ и „Ку-ку бенд”. И въпреки че в публичното пространство често ги сравняват със световноизвестното китарно трио Ал Ди Меола, Джон Маклафлин и Пако де Лусия, Акустично трио 3000 носи нещо чисто свое и специфично. Факт, който публиката, присъствала на концерта, видя, чу и усети чрез авторските композиции на Цветан Недялков, перфектните цигулкови сола на Иван Лечев и технически своеобразните импровизации на тримата виртуози.

 Запазвайки своята традиция да предоставя сцена за изява на млади изпълнители, фестивалната програма продължи с матинето на младата пловдивска формация „Евмолпея” с диригент Рада Славинска. Първата част от тяхната програма бе съставена от български хорови песни а капела върху фолклорна основа (П.С тайнов, Ф. Кутев, Н. Кауфман, Ив. Спасов, Кр. Кюркчийски, Ст. Мутафчиев, Ив. Вълев, П. Льондев), които младите хористки представиха живописно и артистично. Във втората част – хорова музика с клавирен съпровод (Р. Славинска) от Моцарт, Перголези, Дворжак, Орф, Бритън, руски романси и др. Въпреки че е сравнително млада формация (създадена през 2006), хорът показа, че несъмнено има бъдеще и тепърва ще се утвърждава на сцената в град с богати и трайни хорови традиции. А името, което носи (евмолпея, в превод – хубаво пееща девойка), безспорно е най-удачното и точното определение, характеризиращо вокално-интерпретаторския стил на пловдивската певческа формация.

Соловият рецитал на френския пианист Бертран Жиро бе посветен на два от основните клавирни стила на 19 век: Ференц Лист (Три сонета по Петрарка и Етюди № 1 и № 11) и Фридерик Шопен (24 прелюда, оп. 28). Елегантно и чувствено музициране, майсторско извайване на тихите динамики и приглушените звуци, с особен акцент върху лиричната, ефирна и напевна изразност, в която до голяма степен прозираше френският маниер. А що се отнася до индивидуалния поглед и начин на претворяване на клавирния изказ на Лист и Шопен, то определено Бертран Жиро е шопенов изпълнител, с дълбоко вникване и усет към художествения свят, вътрешната динамика, техническата структура и естетиката на Шопен като творец и пианист. Това именно остана като най-силно впечатление от неговия концерт.

Фестивалът отбеляза и 200-годишнината от рождението на Роберт Шуман с концерта на клавирното дуо Красимир Тасков – Ромео Смилков. Програма, съставена изцяло от творби на Шуман за пиано на четири ръце, при това включваща произведения по-малко познати и рядко изпълнявани. От такава позиция би следвало да се оцени и осмисли приносът на шестия по ред концерт от Камерния фестивал, на който прозвучаха Шумановите „Картини от Изток” (6 импромптюта) оп. 66, „Дванадесет пиеси” оп. 85, „Детски бал” (6 леки танцови пиеси) оп. 130 и „Сцени от бала” (9 характеристични пиеси) оп. 109.

Според законите на класическата драматургия кулминационният момент в сюжета на дадено сценично действие се разполага малко преди финала. Ако се ръководим от тази максима в подредбата на осемте концерта от Камерния фестивал в Пловдив, мястото на кулминационния момент в десетдневната музикална програма би следвало да бъде предпоследният концерт. Дали случайно този концерт именно се открои като най-забележителното и впечатляващо музикално събитие на фона на общата фестивална атмосфера. Талантливият и много популярен вече млад пианист Георги Черкин, съвместно с Духов квинтет в състав Кремена Ачева (флейта), Костадин Йоцов (обой), Боби Йоцов (кларинет), Мартин Стоянов (фагот) и Красимир Костадинов (валдхорна) демонстрираха максимално прецизна и перфектна ансамблова интерпретация, която би задоволила претенциите и на най-взискателните и критични слушатели. При това със сериозна и респектираща като композитори и стилови направления програма: Моцарт – Квинтет за пиано и духови инструменти в Es dur, KV 452 и оригиналния като структура и музикално построение неокласически Секстет за пиано, флейта, обой, кларинет, фагот и валдхорна оп. 100 на Франсис Пуленк, с чието изпълнение младите и талантливи музиканти успяха да претворят всеизвестното определение на Жан Кокто за творческия стил на Пуленк като „музика земна, музика на ежедневието, в която връщането към ясния рисунък води неизбежно до връщане към мелодията”. За финал на своя концерт софийският камерен ансамбъл бе избрал една от най-ярките творби в камерното творчество на немския композитор от 19 век Лудвиг Тюйле – романтичния по дух и форма Секстет за пиано и духов квинтет в B dur, оп. 6.

Международният камерен фестивал завърши с концерта на Камерния хор „Йоан Кукузел Ангелогласният” с диригент доц. Димитър Димитров – една от най-представителните български хорови формации, чийто изпълнения влизат в програмите само на най-престижните, важни и официални събития от национален мащаб. Впрочем, най-подходящият финал за фестивал с толкова богата история, традиции и присъствие на българската музикална сцена. Репертоарът на този наш световноизвестен ансамбъл с 40-годишна история е достатъчно богат и разнообразен. Пловдивската публика имаше удоволствието да се наслади на църковнославянски песнопения от Й. Кукузел, Н. Рилски, Н. Римски-Корсаков, Д. Христов, П. Динев, Дм. Бортнянски, Г. Ломакин, П. Чесноков. „Нека тези, които имат да продължат да дават, защото само така се пази и съхранява традицията”. С това послание, последвано от „Многая лета”, ансамбълът „Йоан Кукузел Ангелогласният” отбеляза финала на 46-ия Международен фестивал на камерната музика в Пловдив.

Като организация и реклама, тазгодишното издание на камерния фестивал категорично заслужава висока оценка. Освен общите брошури и рекламни материали, оформени стилно и прецизно, към всеки от осемте концерта имаше програми с анотации за съответните изпълнители и ансамбли, а в официалния интернет сайт на фестивала вървеше своевременно подробна и актуална информация за събитията и провеждането на музикалния форум. Така организаторите на фестивала доказаха, че финансирането и стимулирането на голямото изкуство освен с пари се измерва също и с отговорност и професионализъм. Благодарение на това и тази година най-старият в Европа фестивал на камерната музика продължи да се развива.

д-р Поля Паунова-Тошева

сп. „Музикални хоризонти”, 2010, бр. 6, стр. 10


Обратно към „В пресата

Advertisements